Разходките в зимната планина могат да изглеждат обезсърчително, особено от уютно легло. Но те могат да бъдат и сред най-ползотворните приключения, които да предприемете. Трябва да имате предвид обаче, че снегът и ледът могат да преобразят планините изцяло, добавяйки допълнителна красота към гледките, но те също могат да доведат до опасности, с които няма да се сблъскате през лятото. Не се разколебавайте! С правилното планиране и оборудване е възможно да се наслаждавате на планините през цялата година. Ето всичко, което трябва да знаете…
В момента най-популярен е принципът за обличане на слоеве, който се основава на правилната комбинация на слоеве дрехи, направени от материи, които не пропускат влага и вятър, запазвайки телесната топлина, като същевременно отвеждат влагата (потта) навън. По този начин се осигурява максимален комфорт, дори и при активно натоварване. Класически пример за обличане на слоеве през зимата е комбинацията: термобельо (материя, незадържаща влагата), полар (топлоизолация), Gore-Tex (ветро- и водоустойчива дишаща мембрана).
Друго важно предимство на този принцип е възможността да ползвате в голяма степен една и съща екипировка през лятото и зимата, комбинирайки броя и вида на слоевете, които могат да ви осигурят комфорт в съответните условия. Преходите в по-високите планини например изискват през всички сезони да разполагате с добри обувки, топли дрехи (полар), както и с водо-/ветроустойчиви дрехи, изработени от дишащи материи.
Употребата на добра екипировка намалява значително обема и теглото на раницата, тъй като освен своята лекота и компактност, качествените материи намаляват необходимостта да носите много резервни дрехи.
Якето и панталонът трябва да бъдат от здрава и плътна материя, която да не пропуска вятър и вода. Добре е якето да има висока яка, а качулката хубаво да скрива главата и когато е затворена да се виждат само очите.
Най-подходящо е панталонът да е тип гащеризон – висок и с презрамки. Той може да има цели ципове отстрани – с тяхна помощ можете да го сваляте и слагате, когато сте с обувки и дори със ски на краката. Препоръчително е якето и панталонът да нямат подплата – много често поради активното движение става много горещо и комфортът се губи. Скиорските дрехи обикновено се оказват прекалено топли за ходене. Те са предназначени за каране на ски – там усилието е по-малко и има непрекъснат насрещен въздушен поток, който охлажда тялото.
През зимата от съществено значение е да се обличаме на слоеве – най-горният осигурява защита от вятъра и не пропуска вода, а следващите създават топлинна изолация. Кои и колко от тях ще сложим, зависи от външните условия и усилието, което полагаме. Слоевете дрехи, които са в пряк допир с тялото, трябва да са топли и да не задържат влагата – от вълна или полиестер, в никакъв случай не трябва да са от памук. Добре е всички слоеве да не задържат влагата, отделена от тялото – докато през лятото е допустимо да се преоблечем и да сменим мокрите от потта дрехи, през зимата това често е невъзможно. При много студено време и силен вятър под панталона може да се сложи вълнен или поларен клин.
Въпреки всичко, при биене на пъртина в дълбок сняг, при това с раница на гърба, изпотяването е неизбежно дори и с най-добрите дрехи – хубаво е в такива случаи якето да има ципове под мишниците, а панталонът да се отваря отстрани. Така се получава допълнителна вентилация, която помага да понесете нагряването. Другата крайност е в студено време и силен насрещен вятър, когато всички ципове са затворени. Тогава разбирате дали качулката на якето е предвидена за градски или за планински условия.
Невинаги условията в планината налагат използването на тежки якета с мембрана. През голяма част от времето е по-практично да се използват по-леки ветрозащитни якета от материи като Windstopper и софтшел – те са един удачен избор за втори слой (вместо пуловер или полар).
Шапката трябва да е топла и да покрива ушите. Това не изключва носенето на лента за главата, която е много практична при определени условия. При студено време и активно движение можете да си позволите да бъдете само с лента и тънки, но топли ръкавици с пет пръста. Те могат да бъдат от вълна, но по-добрият вариант е да са от полиестер. Материите Polartec или Windstoper са най-доброто решение.
При вятър главата е защитена от качулката, а за ръцете трябва да имате лапи – ръкавици с един пръст от здрав, добре промазан плат, който спира вятъра и не се мокри. Скиорските ръкавици също могат да свършат работа, стига да имат добра топлинна изолация (Thinsulate или някаква друга вата), както и да не се мокрят (с Gore-Tex). При много лошо време – студено, със силен вятър и снеговалеж, ценен аксесоар е шапката шлем. Тя е направена от вълна или полар, покрива напълно главата и врата, като има само процеп за очите. Удачно допълнение към шапката шлем е скиорската маска – с нейна помощ не остава дори 1 см2 от лицето, изложен на студа и вятъра. Когато тръгвате на сериозен преход през зимата, винаги носете резервни шапка и ръкавици – няма да ви натежат, а може да потрябват.
Чорапите за зимата трябва да са дебели и топли. Специализираните такива са високи, с променлива дебелина и подсилване в долната част, където кракът най – много се трие в обувката. Съществуват и такива, които са двойни в долната си част – по този начин търкането става между двата слоя, а не между крака и обувката, което причинява най-много проблеми. Материите, от които са изработени, са различни комбинации от памук, вълна, полиестер и ликра, като целта е те да стоят добре на крака, да не задържат влагата в себе си и да имат висока износоустойчивост. Добрите чорапи имат свойството да не задържат миризма и могат да се носят няколко дни, без да губят от качествата си.
По магазините ще ги срещнете като термочорапи. Често в състава им има вълна, но се използват и други материи (например Rhovyl up, Thermolite на BOREAL или кухите влакна Thermastat), които освен че осигуряват добра топлинна изолация, не задържат влагата. Ако ви се наложи, не се колебайте да си сложите два чифта чорапи, стига това да не ограничава свободата на крака в обувката (нарушаването на кръвообращението е предпоставка за измръзване).
Обувките през зимата са най-важната част от екипировката. Те трябва да защитават краката от ниските температури, да не се мокрят след продължително газене в дълбок сняг и да осигуряват стабилност при движение върху фирн и лед. Обувките за зимни условия са високи, за да държат стабилно глезена, с полутвърда или твърда подметка от добра материя и с дълбок грайфер. Добре е, ако на подметката има улеи за поставяне на автоматични котки – това ще ви спести много усилия и мръзнене на ръцете всеки път, когато ви се налага да слагате или махате котките (улеите може да са два – отпред и отзад, като наличието на заден улей е по-важно). Гуменият борд, защитаващ най-чувствителните места, е много необходим – газейки в снега, рядко знаете какво има под него и силните удари в камъни и други твърди предмети са често явление.
Сред моделите, подходящи за зимни условия, има два различни типа. Едните са четирисезонните – с твърда или полутвърда подметка, високи, от издържаща на вода материя. В каталозите вторият тип се препоръчва за „екстремно студени условия“ и за експедиции във високата планина. Разликата между тях и четирисезонните е допълнителната топлоизолация (например Thinsulate или Gore-Tex Duratherm), която осигурява на краката по-добра защита от студа. Те са по тежки от четирисезонните и не са практични за употреба при температури около или над нулата.
Най-голям комфорт за краката при сериозни зимни преходи осигуряват двойните обувки. Те са изградени от две части: черупка, която дава механичната якост и е напълно непромокаема, и вътрешна обувка, която осигурява топлинна изолация. Черупката може да е изработена от полимер (полиуретан, Pebax и др.) или кожа, като отдолу има добра каучукова подметка, най-често от Vibram, която е твърда и, за да улеснява придвижването по твърди терени, е леко огъната. Вътрешната обувка често има тънка подметка и с нея спокойно може да ходите вечер в хижата. Поддръжката на пластмасовите обувки е несравнимо по-проста, отколкото на кожените – когато ги събуете, е достатъчно да избършете черупките отвътре, ако са влажни… Недостатък е теглото им (2 – 2,5 кг на чифт) и относително по-високата им цена. Обикновено туристите смятат, че тези обувки са предназначени за алпинизъм. Истината е, че за многодневни преходи през зимата във високата планина и, особено ако се планира преспиване в неотопляеми места, с такива обувки ще се чувствате най-добре. Кожените двойни обувки са по-комфортни от така наречените „пластмасови“ и през последните години ги изместват от пазара.
Те са единственото известно средство, което може да попречи на снега да влезе в обувките ви. Вътрешните гети, които имат някои зимни панталони, са добра идея, но не винаги са достатъчно ефикасни. За да не се смъкват при газене в дълбок и плътен сняг, гетите трябва да се стягат с ластик или връзка под коляното, а за да не се вдигат нагоре – да имат връзка, която минава под тока на обувката, и кукичка, която се закача отпред на връзките. Затварянето им може да става с обикновен или лепящ цип, а при сериозните модели и с двата. Ако материалът, от който е направена гетата, е непромокаем, панталонът и обувката ще се мокрят от кондензираната влага, отделяща се от крака. В обратния случай, ако гетата пропуска вода, ще се намокрите, когато времето е топло и снегът се топи. Идеалният материал отново са „дишащите“ материи. Компромисен по отношение на цената вариант са двуслойните гети – така влагата кондезира върху външния, непромокаем слой, който не е в пряк допир с панталона.
Подхлъзването през зимата може да бъде по-катастрофално от това през лятото, тъй като може да е трудно да спрете по снежните склонове. За да се предотвратят неочаквани подхлъзвания при ходене по сняг и лед, допълнителна стабилност могат да осигурят котките, сечивата и пикелите.
Изборът на котки трябва да бъде съобразен с вида обувка, която ще носите. Преди да изберете пикел, не забравяйте да се научите как да го използвате, за да се предпазите, когато сте на зимен терен.