ИСТОРИЯ НА БАНСКО

Банско отдавна си е спечелило славата на селище с богато и разнообразно културно-историческо наследство, изиграло важна роля в утвърждаването на българските ценности и оставило забележима следа в цялостното ни израстване като държава. Безспорни са доказателствата за неговото активно участие в могъщия подем на нацията през Възраждането, но историята му е далеч по-древна и началото й се губи назад във вековете.

Сведения за развитието на  региона през по-ранни  епохи дават археологическите разкопки и проучвания. В околността са регистрирани над 100 обекта, включени в археологическата карта на България. Сред тях е „Ситан кале“ /“Калята“/ - крепост, обитавана още от траките, достигнала своя апогей през античността и ранното средновековие и продължила съществуването си до падането под турско робство.  Именно от там местното население дава своя последен отпор срещу османските нашественици.

На територията на община Банско са проучени изцяло следните  археологически обекта: в местностите „Шипоцко“ и „Св. Иван“.  В „Карагонско“ и „Св. Никола“ археологическите разкопки са текущи.

Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на четата на Христо Чернопеев и другите сборни чети на деветимата войводи. В национално-освободителните борби от това време участва и войводата-поет Пейо Яворов. Избраната петчленна общинска управа на Банско с първи кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.

След Първата световна война главният поминък в Банско е земеделието, скотовъдството, добив на дървен материал за строителството и за дърводелство - изработване на мебели и други изделия за бита. Покрай р. Глазне е имало много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница. По това време градът наброява 4550 жители.