Красотата на пиринската носия

В миналото, носията е била основният отличителен белег, по който хората са разбирали от коя област е даден човек и какъв е родът му. Тези цветни български дрехи не са използвани просто като облекло, а като мотиви, които са се предавали от поколение на поколение. Според вярванията, носията е имала сила и мощ, имала е дори способността да се слива в едно цяло с притежателя си. Носията е била толкова свята, колкото земята, храма и домашното огнище. Тя е пряко свързана с традициите, бита и културата на българския народ. Етнографите смятат, че това облекло има славянски произход, но се откриват елементи и мотиви от траки и прабългари. Традиционното българско облекло обикновено е било изработвано в домашни условия от жените. Материалите, които могат да бъдат използвани са лен, коноп, вълна, коприна и памук. Цървулите и калпакът имат елементи от кожа.

Ролята на носията днес

Народното облекло е известно още от Възраждането до към средата на 20 век. Независимо от всичко, което е преживял българският народ, развитието на традиционната носия продължава и до наши дни. Освен, че можем да видим красивите шевици в много от музейните ни колекции или на фолклорни събори, днес те са вдъхновение и за много модни дизайнери. Все по-чести стават и сватбите, в които младоженците съживяват българския дух и култура, с избора на традиционно облекло. Съчетанието от богат колорит, украса и орнаментика са неизчерпаем източник на идеи за разнообразяване на съвременното облекло.

Пиринска носия

Спрямо географското положение, българските народни носии се делят на:

·         Добруджанска;

·         Пиринска;

·         Северняшка;

·         Родопска;

·         Странджанска;

·         Тракийска;

·         Шопска.

Освен това, те могат да бъдат мъжки и женски носии. От женските се различават еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна. Мъжките са белодрешна и чернодрешна.

Пиринското народно облекло е богато на декорации, бродерии и традиционни фолклорни шевици и гайтани. Пирин е била смятана за една от страховите планини и затова този образ оживява и в изработката на традиционните дрехи. Обикновено се състоят от горна част - риза, която се нарича още „клашник“, пояс от вълна, престилка, кърпа, шарени чорапи и много накити. Цветовете, които преобладават в облеклото са червено и бяло.

Женска пиринска носия

Женската носия в Пиринската етнографска област се отнася към вида на саичените. Включва риза, която прилича на туника, сая, пояс и престилка. Ризата е дълга и с права кройка. Саята може да бъде изработена от вълна или памук. Преобладаващите цветове са бяло, черно, синьо и тъмнозелено. Украсата обикновено е разположена около пазвата или края на ръкавите. Елементите, които са характерни за носиите от този район са червеният вълнен пояс и дългата тясна престилка. Еднопрестилчената носия е отличителна черта на пиринската мома. Тя се допълва от множество цветни мотиви, накити за глава, за кръста, пендари и други украшения. Косите на жените са прибрани под кърпа, която е вързана ниско зад ушите. Облеклото е завършено с дебели цветни чорапи и цървули.

Мъжка пиринска носия

Мъжката пиринска носия се характеризира с това, че е по-лека от женската. Това осигурява по-лесни и пъргави движения на притежателите им. В пиринската фолклорна област, мъжката носия спада към белодрешната. За този вид са характерни тесните крачоли, които са плътно прилепнали до горе. Те се наричат още „беневреци“ или „чешири“. Обикновено са бели на цвят. Горните мъжки дрехи са по-широки и дълги. Някои от ризите могат да стигат под коленете. Поясът е червен на цвят и надиплен около кръста. В някои случаи, може да се стегне допълнително, с помощта на ремък.  Елекът, който се носи над ризата, се среща или с ръкави до лактите или без ръкави. Той е наричан още джамадан. Облеклото на мъжете се допълва от чорапи, цървули и черен калпак.

Народни песни и танци

Носията е облекло, което е тясно свързано с народните песни и танци. Обикновено те са динамични и игриви. Пее се едногласно, двугласно и смесено, като на почит в Пиринската област е двугласното пеене. Характерни са множеството извивки и хълцания. Песните възхваляват героизма на българските моми и юнаци.

Танците се делят на мъжки, женски и смесени. Заради по-тежките носии, женските танци са по-бавни и с умерено темпо. Мъжките, от друга страна са наситени с много движения, динамика, приклякания и завъртания.

Българската носия е като исторически паметник, съхраняван в старите шкафове. Както пиринската песен е останала вечна и продължава още да огласява сцените по различните краища, така и носията векове наред очарова със своята богата везбена и гайтанена украса.